Бойко
Гренцке

"Два пъти съм изоставян, два пъти осиротявам, целият ми живот е минал по домове за сираци. Нямам никого освен своите кучета, те са ми семейството"
- това е най-кратко разказаната история на Бойко.

Роден е в Благоевград през 1987 година с името Бойко Каменов Петров. Майка му го изоставя и той попада в сирашкия дом в село Петрово, Сандански. 3-годишен е избран от Гари и Дебора Гренцке, американски граждани, за осиновяване. След още 3 години, през които семейство Гренцке често посещават дома, те получават разрешение да осиновят детето. Бойко е вече 6-годишен и получава нови документи, американски гражданин е.

На аерогара София, преди излитане за новата си родина, детето се разплаква силно. Новите родители го оставят на преводачката си с молба да го успокои за няколко дни, след което ще се върнат да го вземат. И така се качват на самолета.  От този ден през 1993 година до днес никога не се обаждат, нито се връщат в България. Просто забравят, че са осиновили дете и че са го оставили, а то по документи е техeн син. 

След известно лутане как да бъде върнат американски гражданин с двама живи родители в българската социална система,  Бойко е настанен в нов сирашки дом, в Благоевград. Завършва средно образование и се дипломира като комбайнер от Селскостостопанския техникум в Кочериново.

Преди осем години намира бездомно куче с пирон в окото пред един супермаркет в Благоевград. Води го на ветеринар и го „осиновява“. После още едно и още едно. Тръгва по благоевградските фирми да проси пари за осиновените си бездомници.

Днес е направил приют за бездомни животни на временно предоставен от търговец на храни за животни терен. Грижи се за близо 50 животни сам, изцяло с частни дарения.

На 23 години развива Бехтер. Въпреки превития и болезнен гръбнак, носи кофи с вода и чували с храна, материали за колибки и заграждения и най-често ги изгражда сам.